• s-facebook
  • s-youtube

КАЖИ МИ "ДА"

20 ноември 2012

Тези дни доста мисля по темата "предложение за брак"! Ще успокоя притеснените като кажа, че съвсем не съм решила да предлагам на някой. Може би съвсем скоро ще мога да разкрия повече около тази "мистерия", но за сега ще кажа само, че това е едно от нещата, за които си заслужава човек да положи по-специални усилия. Все пак е история, която един ден ще разказваш на внуците си и съвсем не би ти се искало да се описва с определението "клише".

И понеже в такива моменти хората най-често остават без думи, потърсих eдно от любимите ми ФИЛМОВИ предложения - за вдъхновение, за откъсване от реалността и най-вече, за да си припомним, че понякога животът е "като на кино"!

БРАКУВАНА ИСТОРИЯ

20 ноември 2012

Сигурно сте я видели. Статистиката, която заля медиите с гръмката новина, че българинът се е отказал от брака. Като институция. Като пример. Като единица на съвременното ни общество. 

Докато чета силен флашбек ме връща към събота вечер, когато в средностатистически бар празнуваме рождения ден на приятел. Масово събиране на двойки, от които не познавам само една. Когато се представям на мъжа, той казва името си, след което посочва към половинката си и гордо заявява: "А това е съпругата ми"! Става ми интересно, симпатично дори, това изтъкване на принадлежност, което скоро не съм срещала. Два часа по-късно обаче хубавото първо впечатление е удавено в прилично количество алкохол и постоянно навиране в лицата на всички ни на брачни халки, истории за деца и сравнения от типа "преди и след като се бракувахме". Докато седя и слушам започвам да си мисля, че явно е многооооо хубаво да си омъжена. И после ми просветва, ама чакай малко, аз съм ОМЪЖЕНА!
Обаче през 2012 година, месеци преди края на света, да си си омъжена може да означава много неща. В моя случай омъжена е равно на неживееща със съпруга си почти 3 години. Омъжена е равно на влюбена и живееща с друг мъж.
Никога не съм приемала брака за нещо повече от начин да покажеш любовта си по още един начин. И все още вярвам в него. И ми се иска да ходя на повече сватби. Нямам нищо против да отида и на своята собствена. Но преди това естествено ще трябва да се разведа.
Не знам дали е лошо това, че българите вече не вярват в брака и не го прилагат на практика. Всеки чувства нещата най-добре от вътрешността на собствената си връзка. Знам обаче, че бракът не е гаранция и застраховка. Нито за вечна, нито за щастлива любов. Не е пречка, не е и улеснение. Бракът е избор. И споделена отговорност. И публичност. И признание за много неща.